СОУ Панайот Пипков е Средищно училище, намиращо се в близост до река Осъм, в китния квартал Вароша в град Ловеч. То е единственото в община Ловеч, където учениците могат да изучават профил Музика след завършено основно образование.
Името на училището се свързва с родения на 21 ноември 1871 година в Пловдив Панайот Пипков, композитор и капелмайстор. Участва в театралната дейност на града в театър Основа, след това в софийската драматична трупа Сълза и смях.
По молба на колектива на театъра, Министерството на просветата го изпраща в Милано, където учи 2 години при Гуарниери. Но средствата са оскъдни, стипендията на Министерството на просветата е спряна и той се завръща в България.
От 1900 година до 1905 година - преди да се установи в столицата, Панайот Пипков живее и работи в град Ловеч Там се раждат и двамата му сина, единият от които е именития български композитор Любомир Пипков.
В Ловеч Панайот Пипков създава най-хубавите си училищни песни, там се ражда и Химн за Светите братя Кирил и Методий. Диригент е на самодейни хорове, работи като капелмайстор в тридесет и четвърти троянски полк.
Установява се в София като гимназиален учител по музика, известно време е хормайстор в операта и завежда Музикалната част на Народния театър, отново е капелмайстор.
Основните му творби са преработки на народни песни за пиано Радкини гости дошли, Самодивски танци, Помниш ли Яние. Най- популярна сред тях е Българска рапсодия.
Особено голяма е обществената заслуга на Панайот Пипков като автор на първите български детски оперетки. Панайот Пипков е създал десетки детски песни, от които Сладкопойна чучулига и днес е любима на малки и големи.
Дълги години се играят и двете му оперетки Щурец и мравка и Деца и птички. Още в края на деветнадесети век той пише и първите си пиеси за пиано. Клавирната му музика е мелодична и е била сред малкото по онова време български пиеси с народностно звучене.
Пише още стихове и драми – Деян, Бойко, комедии – Годежният букет, Невероятна случка, Благотворителност и Пътуващи артисти.
П. Пипков е обезсмъртил името си с музиката на Химн на св. св. Кирил и Методий (по-популярна за всички ни като Върви народе възродени), по текст на Стоян Михайловски.
Песента се ражда през 1901 година в час по пеене в Ловчанското Петокласно мъжко училище, когато учителят – композиторът Панайот Пипков, вижда как един ученик вглъбено чете прекрасното стихотворение на Стоян Михайловски – Върви народе възродени.
Той взима тебешира и още преди урока да е свършил, написва нотите на музиката на черната дъска. Стихотворението се състои от петнадесет куплета, като в различните варианти на изпълнение се пеят пет или шест.