Село Каменица, от 1948 година квартал на Велинград, е най-старото селище в Чепинското Корито. В тъмните векове на османското владичество то е единственото село недопуснало помохамеданчване на нито един българин. 

През 1666 година, наречена време разделно, каменчани напускат домовете си и месеци наред се крият по горите, упорито повтаряйки На Камъни ще станем, но вярата си няма да дадем. Според преданието този възглас е дал името на селото, но според един турски документ от 1634 година то е отбелязано под наименованието Камениче със 120 стопани, плащащи данък джизие. Явно и историята, а и каменистото и по-неплодородно място, прикътало непокорните християни от долината е дало името му. 

Коравите планинци пазят Кожения требник с летописа на поп Методий Драгинов, който разказва за трагедията им от 1666 година до 1817 година, когато поп Илия го предава на Стефан Захариев за публикуване във Виена. Така летописът се превръща в един от най-ценните, но и често дискутирани документи в историческата ни наука. 

Имената и останките в много местности: Елин връх, Никульова чръква, Гергьовица, Калугерица, Тудора, Св. Влас и др. доказват, че църквите и манастирите - духовни и Книжовни средища, са разрушени по време на помохамеданчването. След 1666 година село Каменица е единственото място в целите Северозападни Родопи, където продължава църковната и Книжовна традиция. 

Настъпилите стопански и политически промени през Възраждането дават своето отражение и в Родопите, където силно се развива ленарството, даракчийството, абаджийстбото и дървообработването. Нараства нуждата от грамотност и знания сред занаятчиите, които изнасят свои стоки в Мехомия /Разлог/ и други по-оживени селища. 

Колко ли родолюбие, твърдост и жажда за знания са носили в душите си онези каменчани, които в тъмните години на робството са създали училището. Вероятната година на възникването му е 1823 /така е записано в Статистиката на Княжество България от 1895/1896 година/, но съществуват някои факти недоказани за сега, че четмо и писмо в Каменица се е учило и по-рано. 

Според краеведа Ив. Содев в стара библия показана му от Илчо Хрисчов имало писмени сведения за рода Пееви /Калъчеви/ от 1570 година, а според автора на История на просветното дело в Каменица - Христо Стоев Масларов вероятни години за възникване на училището са: 1770, 1790, 1800. Като доказателства той сочи намерени.

По предание първият запомнен учител е Илин Ждраков-Даракчията. В своята къща той обучавал децата по Наустницата и Псалтира. Негов ученик е и по-сетнещният голям общественик   и  родолюбец  свещеник Илия Попатанасов /поп Топорчо/. 

Килийното училище се е помещавало последователно в къщите на по-будните Каменчани: Паун Гугалов, учител след Ждраков, заклан от турците през  1852 година Илия Канин, Бояджиеви, Спас Харизанов, Кьосови, Павел Маров /Домуза/ и др. След големия пожар в селото в двора на църквата е издигната постройка, приспособена за училище, в което се учат и деца от други селища, включително от Белово. 

След Освобождението училището се помещава в сградата на Конака, но новото време изисква повече знания, а и увеличеният брой на учениците поставя въпроса за построяване на специална сграда. По инициатива на Стойо Анг. Масларов и поп Топорчо през 1880-81 година е построено първото модерно осемкласно училище в Западните Родопи по образец на Румелийското Жълто училище в Пловдив. 

За целта двамата заминават за Пловдив и поставят въпроса пред директорите на Румелийското правителство начело с генерал-губернатора Алеко Богориди. 

Тъй като средствата за училището не са предвидени в бюджета, те се събират като волни пожертвувания, подробно описани във вестник Народний глас от 27.XI. 1881 година под надслов Явна благодарност. Със съдействието на митрополит Георги Тилев и Георги Консулов в църквите на градовете Пазарджик и Пещера също се събират дарения за строежа.

В изграждането на училището взема участие цялото население като се работи дори и в празничните дни. Учителите в новото училище Стойо Масларов, Илчо Хрисчов, Стойо Докумов и Яна Грънчарска обучават ученици и от околните села Дорково, Ракитово, Чепино-Баня, Костандово, Лъджене. 

Към училището е създаден и пансион за тях. Стойо Докумов успява да разбие верския фанатизъм у по-будните българомохамедани и през 1882-1886  година основава дружество Просвета.