СОУ ХРИСТО БОТЕВ В края на ХVІ и началото на ХVІІ век, през пролетта на 1602 година, по поречието на река Потока се заселват първите родове дошли от Македония и Копривщица. Възниква село Куру кьой или още Сухото село. Жителите му отглеждали расови коне за турската армия. Поради тази причина султанът издава закон, с който ги освобождава от всякакви данъци и им гарантира защита. Така с годините селото успява да се разрасне. През 1838 година голямоконарци изграждат църквата Св. Атанасий, която съществува и днес. В 1839 година към църквата се открива килийно училище с учител поп Стоян и с 10-ина ученици. Учат се на черковно-славянско писмо и на църковно пеене. През 1841 г. в двора на църквата е построена стая за женски метох, в който постъпват пет-шест монахини – послушнички. Калугерките обучавали децата да пишат и четат, а също така и на църковно пеене. През 1852-1853 година от Калоферския женски манастир се завръща местната образована монахиня – Елисавета Иванова Костова. Тя работи като учителка до Освобождението ни от турско робство, тъй като по това време метохът се закрива. От 1866 г. за учител е назначен Еньо Маринов Бекирски. Той е роден в село Голямо Конаре. Завършва килийното училище при поп Тодор Райков Кесов. След това е изпратен от родителите си да продължи своето образование си в град Пловдив – в класното училище на Найден Геров – с учител Йоаким Груев. От 1861 до 1866 година е учител в град Брацигово. След завръщането си в Голямо Конаре, по негово предложение съветът на старейшините решава да събори килийното училище и на негово място се изгражда ново – с една учителска стая, две класни стаи, един салон за театрални представления и килер за учебни пособия. Даскал Еньо изгражда просветното дело в Голямо Конаре по образец на Априловската гимназия в Габрово. Годината е 1867.