През 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество се приемат с неочакван успех.
През май 1891 драматичното отделение се обособява като отделна трупа "Сълза и смях", а оперното - като Столична българска опера.
18 октомври 1908 "Българската оперна дружба" изнася първото си пробно представление - откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди.
На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало.
През 1922 Дружбата става държавна и се именува Народна опера.
От създаването си до днес Националната опера и балет изпълнява основната си функция на културно средище за съхраняване и доразвиване традициите на националното музикално-сценично изкуство. Това театърът съумява да осъществи като подклажда жизнената връзка с най-верния си поддръжник - своята публика!
Подробности за историята на опирата можете да прочетете ТУК...