Десетина години преди освобождението на България от османско иго през 1868 г. в селото идва Никола Попов от с. Ъглен, който открил за първи път училище в сламена къща. Броят на учениците бил малък. Никола Попов учителствувал около две седмици, тъй като турците го изгонили от селото.
На следващата година 1869/70 идва за учител Пъшо от с. Садовец. Той бил гърбав, но безстрашен човек. Занимавал учениците в една сламена къща. В края на учебната година турците изгонват и него. Три-четири години в Бежаново не е смеел да дойде човек за учител.

По–късно през 1874/75 г. идва за учител Христо Томов от Етрополе. Той учил децата в една стара къща, близо до река Каменка. Същият е бил едновременно и шивач. Учил е смесени отделения. Този буден българин – учител е работил в селото до 1877 г. За него се говори, че носел фес, бил комитетски човек. По настояване на местните турци бил заклан като агне в училището (одаята) на Гини орман от черкези през 1877 г. Никой не е смеел да отиде и го погребе, а по всяка вероятност месата му са разнесени от кучетата.
По време на Руско-турската война не е имало училище.

През 1879/80 г. за учител в селото идва Динко Цончев от Ябланица, Тетевенско. Училището е било в сламена циганска къща. През 1881 г. той остава пак за учител. По това време е построено първото училище на един етаж с три класни стаи, една канцелария и една стая за живеене на учителя. Тази учебна сграда просъществувала дълго време, като в нея са учили деца от съседните села. В нея по-късно се открива и прогимназията. През 1881/1882 г. учител става Димитър Араплийски от село Арапли, Ловешко - сега Абланица. Той е бил по-добре запознат с учебната работа и е обучавал около 20-25 деца. Същият е бил и писар в общината. По-късно е бил убит в родното му село от негови близки.

От 1882-1884 г. в селото е бил учител Кънчо Данов от Угърчин, неженен -  подвижен човек. Учил е четири отделения. Между многото ученици тук е бил и Дяко Домузов, ученик в IV отделение, който по-късно след завършване на трети прогимназиален клас става учител в с. Бежаново. През годините 1884 – 1887 са били учители: Батолев от село Видраре, Тетевенско, Стамен Стоянов от с. Ъглен и Васил Витков от с. Бежаново, преселник от село Лопян. По-нормален ход взема учебната работа от 1887 г. насам, когато учители в селото стават Дяко Домузов с основно образоване, Васил Викторов с второкласно, а през 1895 г. идва Петър Вълков от с. Сопот, завършил втори курс на Ломското училище. И тримата са жители на с. Бежаново. Децата на училищна възраст нарастват и обучението се води по отделения. Нуждата за по-добър учителски кадър нараства, започват да се търсят по-подготвени учители и през 1896/1897 г. в селото идва и Христо Колев от град Ловеч.
За първи път през 1897/98 г. е отворено Бежанското основно училище с главен учител Петър Вълков, станал по-късно свещеник. Учителският персонал е бил повече от в градовете. През тази година в Бежаново е била учителка Бояна Априлова, внучка на Васил Априлов. От тази година се въвеждат дневници, главни книги, в които са отразявани успеха и поведението на учениците, отбелязвани са отсъствията и наказанията на учениците.

За периода от 1900 – 1911 г. учебното дело в Бежаново придобива по-съвършен вид . Учителският персонал без изключение е все със средно образование. За този период се знае, че учителството е работило за културното издигане на населението в Бежаново. През декември 1900 г. е била приспособена една от училищните стаи за сцена, а на 8 януари 19901 година е била играна пиесата Лихвар. По това време е бил учител със средно земеделско образование Пано В. Банчев от с. Бежаново. Особено известна е дейността на учителя Никола Дяткин от София.
В Бежаново през ноември 1909 г. се открива районна прогимназия с I и II клас. Тук идват да се учат деца от с. Бъркач, Беглеж, Драгана, Ъглен, Катунец и Каленик. Учители в прогимназията са били: Никола Дяткин и Борис Попов – студенти правист от София. Учениците от началното училище след откриването на прогимназията учат в частни къщи, тъй като не е имало място в учебната сграда. През учебната 1910/11 година броят на учениците достига 260 – 270. През периода 1911 – 1920 г. учители в селото са били: Димитър Георгиев, роден в град Прилеп, известен по-късно с псевдонима Правдолюбев, станал през 1911 г. главен учител, Иван Дързев, завършил педагогическо училище в град Казанлък, Д. Бенишева от Ловеч, Еленка Иванчева – също от Ловеч и други – всички с педагогическо образование.

На 19 януари 1914 г. е открита нова сграда, където днес се помещава прогимназията. Сградата е построена по Шишмановия план с осем класни стаи. През тази година в началното училище е имало 367 ученика, а в прогимназията 170 с 13 учители. В отделните паралелки е имало над 50 ученика. Така например: Iа отделение е имало 61 ученика, Iб – 63 ученика, а Iв – 64 ученика и т. н.

Започва Първата световна война. На 01.09.1916 г. учителят Димитър Георгиев е бил мобилизиран, на 10 същия месец са мобилизирани и учителите: Шопов, Дързев, Ковачев. На 15 декември същата година в училището идва тревожна вест – загинал е учителят Ковачев. В училището са останали само пет учителки. През този период са върлували инфекциозни болести, които са смущавали учебната работа. Големи трудности в учебното дело се срещат и през следващата 1917 - 1918 учебна г. В училището е имало само шест жени учителки. Учебните занятия са водени само до обяд, за да могат след пладне учениците да помагат на домашните си в полската земеделска работа.

Главният учител по това време Д. Георгиев пише: Войната довлече безброй заразителни болести. През зимните дни черковният камбанен звън по няколко пъти на ден известяваше за някоя преждевременно грабната жертва. Поради болести училището бе затваряно два пъти. Характерно е, че през тази година всички учители – начални и прогимназиални са направили стачка, поради това, че не им е изплащано общинското възнаграждение. Стачката е траела един ден. Приключила е в полза на учителите. 1919/20 г. също се характеризира като година, в която учебните занятия не са вървели твърде нормално, макар че персоналът е бил редовен и на постоянни места. Съществувало е училищно настоятелство. Някои от учителите като Д. Георгиев и др. са били изправени пред дисциплинарна комисия пред съда, затова че били правили политически събрания в училището. Такива прояви говорят, че в Бежаново по това време е имало будни учители.

През периода 1920 – 1930 г. в училището е имало шестнадесет учители. Главен учител в по-голямата част от времето е бил Петко Христов Малчев, а през 1927/28 година Моно Станчев.
През периода от 1930 – 1940 г. настъпват известни промени. През 1930 г. е довършено новостроящето се училище, строено от предприемача Йото Мажаджиев от с. Гложене, Тетевенско. На 23 февруари в него се премества прогимназията, която до този момент се помещава в общинския дом. По това време по една паралелка от първо, второ и трето отделение с учителите Мою Станчев, Иванка Нейкова и Дойка Б. Данова се настаняват в същата учебна сграда и образуват основно училище Христо Ботев, а другото училище остава начално.
През 1932/33 г. са назначени за редовни учители Иван Йотов Петков и Додю Маринов Цолов.
До 1934/35 г. в селото е съществувало частно турско училище, но след като  е закрито и децата турчета се прехвърлят да учат в българското училище.
През периода 1940/1944 г. настъпват промени в учебното дело. Учебните занятия са смущавани от честите военни нападения тук – там.

През 1946/47 г. се открива самостоятелно турско училище, с трима турци учители с основно образование. През 1948/49 г. се открива първи прогимназиален клас с учител Ибрахим Мустафов.
Директор на прогимназията от 1951 г. става Тотка Дачева – редовна прогимназиална учителка. През учебната 1958/59 година по решение на МНП турското училище е закрито и учениците турчета се обучават заедно с българчетата. От учебната 1959 година учениците от Драгана посещават VIII клас на основното училище в Бежаново. През учебната 1960/61 г. по решение на Окръжен народен съвет  Ловеч, двете училища се обединяват в основно училище Кирил и Методий.